Гери беше първата булка, която гримирах след своята сватба, затова и взех нейния празник особено присърце. Припомнях си всяка емоция и я преживявах повторно. Виждах същите притеснения, пред които бяхме изправени и ние, и се стараех да ги предотвратя, доколкото зависеше от мен. Спомням си как майката на булката, вече панирана (също както беше и моята), с треперещи ръце се мъчеше да завърже корсета на дъщеря си. Същото ни се случи и на нас и бързайки за църквата, в последните минути осъзнахме, че си нямаме идея как се прави това. За късмет някак се мобилизирахме и се справихме със ситуацията. Затова и на сватбата на Гери поех щафетата и се заех с тази задача. Така че, момичета, ако ви предстои сватба, изрепетирайте завързването на корсета предварително и определено ще си спестите един излишен стрес на самия ден. 😀 
Няколко месеца по-късно с Гери се смеехме и припомняхме всички забавни случки, докато я гримирах за следсватбена фотосесия. Фотографът и двата пъти е Радослав Петков, който засне и нашата сватба, а в случая втората сесия винаги идва като подарък за младоженците. Нещото, за което малко съжалявам, е, че с Георги така и не успяхме да намерим време да се възползваме и ние. Кадрите са станали страхотни, така че съветът ми към бъдещите булки е да не пропускат нито една възможност да уловят всеки момент, струва си! 🙂
Възможността, която всяка булка не трябва да пропуска