Остров Корфу… кътче, което зае много спeциално място в сърцето ми. Дестинация, която бих препоръчала на всеки, който иска да си отдъхне приятно край морето или обича да обикаля и опознава нови места. Островът подарява толкова много красота и невероятни гледки, които си струва да бъдат зърнати поне веднъж. Духът и атмосферата там са много специфични, комбинация между Гърция и Италия. Това се дължи на историята на острова и многобройните битки там. През времето Корфу е имал различни владетели, някои от които: Римската империя, Неапол, Венеция и други. За мястото се носят и много легенди, най-известната от които е тази за любовта между Посейдон и Керкира. Там и той, с помощта на Зевс, отвлича дъщерята на Азоп и речната нимфа Менопа и кръщава острова на нея. Затова преди той носи името Керкира, а в съвременни дни повечето хора го познават като Корфу.
Как организирахме пътуването си?
Имахме няколко опции, с които да стигнем до острова. Първата – често избирана, е пътуване с автобус до Игуменица, след което отплаване с ферибот до Корфу. Самият град също така има летище, което позволява и полети до там. Често обаче те излизат по-скъпи, ако не се възползвате от организирана групова екскурзия. Затова ние решихме вместо с автобус да потеглим с кола и да имаме възможност да спираме, където и когато поискаме и да се насладим на всяка гледка по пътя.
Потеглихме рано в делничен ден, което ни спести доста чакане на границата. След нея се отправихме към град Солун. Именно от него идва и най-тежката част от пътя – маршрутът до Игуменица. Колкото и дълъг да ни се стори, той няма нищо общо с това, което е бил преди, когато все още е нямало тунели, а пътищата са били извити и изключително тесни. Днес има направени над 50 тунела, които да спестят всички тези неприятни моменти. Няма тежки завои, а по-скоро повече надолнища и нагорнища. На отиване карахме доста бавно заради непознатия път, затова и ни отне повече време от очакваното – около 7 часа, за да стигнем до Игуменица. Това, което също трябва да предвидят всички, пътуващи с кола, е че по пътя няма особено много бензиностанции, затова е хубаво, видите ли такава, да заредите и да сте застраховани, ако по-нататък не намирате лесно друга + да се запасите с храна! По пътя също така ще срещнете няколко тол станции, където таксите са различни, но се строяха и нови и информацията може да не е актуална. Варират между 1,20 и 2.40 евро. Грубо сметнато, отделете си около 15 евро в посока.
След като стигнахме Игуменица, бързо и лесно намерихме пристанището за ферибота до град Корфу. Има такива почти на всеки час, така че няма да се налага да чакате дълго. Тук таксите обаче са доста по-високи – 40 евро за автомобил плюс шофьора му и за всеки следващ пътник – около още 20. Грубо сметнато излиза 60 евро в посока за двама пътуващи с кола. Относно ферибота за Лефкими нямам наблюдения, така че ако ще пътувате, можете да направите проучване на цените и до там.
И след 2 часа път по вода, най-сетне стигнахме град Корфу. Още отдалеч зърнахме красивата му старинна архитектура, напомняща за Италия. За съжаление тогава бързахме да се отправим към хотела, но със сигурност знаехме, че ще отделим един ден да се насладим на града. Това, с което също ни впечатли островът, е и колко пъстър е, с много гори, цветни храсти… истинска красота! Не съжалихме, че сме с кола, защото можехме да спрем и да се насладим на всичко.
Мястото, където решихме да отседнем, се намираше в северната част на острова, близо да рибарското селце Касиопи. Там избрахме комплекса Mareblue Beach Resort. Решихме да се възползваме от услугата all inclusive, за да се насладим наистина на почивката, да не мислим къде да обядваме и вечеряме. И не съжаляваме… храната в хотела беше повече от страхотна – винаги разнообразна и много вкусна. Всичко там ни хареса – отношението, персонала, с който буквално си станахме приятели, разнообразните програми, с които ни забавляваха. Така че с две ръце – препоръчваме!
Повече от комплекса, моментите, прекарани там, може да видите във видео, което качих наскоро в YouTube:
Из острова има още много дестинации, за които си струва да отделите време. Някои успяхме да видим, други ни препоръчаха, но оставихме за следващия път. Ето и част от тях:
– Сидари – градче отново в северната част на Корфу, с глинест бряг, изваян от морето.
– Палеокастрица – там има невероятни гледки около морето, които за съжаление ние не успяхме да видим, но определено няма да пропуснем при следващото ни посещение.
– Дворецът Ахилион – резиденцията на австрийската императрица Елизабет – Сиси. Намира се на няколко километра от град Корфу.
– Западните плажове – тук нямаме конкретна локация, но доста хора ни посъветваха следващия път да почиваме в тази част на острова.
– Старият град Корфу – както си и наумихме, за него отделихме почти цял ден, за да се насладим на красотата на това кътче. Нямахме идея какво точно ще гледаме, не се справихме и с картата. Просто се потопихме в атмосферата и истински й се насладихме. Част от забележителностите, които установихме, че в последствие сме посетили, са: църквата „Св. Спиридон”, Старата крепост, площад „Еспланада”. Дори да нямате опътване или гайд, гарантирам, че пуснете ли се по уличките на града, рано или късно ще стигнете до най-известните локации.
За стария град на Корфу отделих още един влог, така че тук може да видите повече от моментите ни там.
Определено обикнах това място и нямам търпение един ден да се върна отново. А вие посещавали ли сте острова и какви са вашите впечатления?